Ето ме и мен:)))
Преди 20 години, когато вече бях омъжена жена, ми беше адски трудно да изпържа картофи. Спомням си първият си опит, който завърши с изливане на врялата мазнина в цялата кухня - просто тиганът излетя от ръцете ми и резултатът беше плачевен. Търках и плачех, изгорена от врялото олио, и се питах как ли ще свикна с тази част от задълженията си, след като не мога да изпържа дори едни картофи...На помощ се притече баща ми, до ден днешен отявлен червоугодник, за когото приготвянето на храна е свято действие и цял ритуал. Той ме въведе в тайните на българската кухня и след това постепенно нещата си дойдоха на мястото. Сигурно влечението към кулинарията съм наследила от него - любител, който като дете постоянно се е въртял около бабите си ,когато са приготвяли празнични ястия. Та всъщност, в основата стои желанието, искането и голямата любов към хората, за които ежедневно приготвям по нещичко. Доставя ми удоволствие. Е, има и мигове на домързяване, но като цяло обичам да се занимавам и да експериментирам в кухнята.